Околности

Царев Град е археологическо място от IV-и век, тук се намират останките на един от вай-големите и най-важни византийски градове в Европа. Според многобройните източници, градът е изграден е от великия византийски цар Юстиниян (527-565г.), в знак на благодарност към родното му място. Находището се простира на 42000 м2, а досега са открити 10000 м2. Градът е имал и многоцелева язовирна стена. Бил е важен църковен, административен и военен център, както и център на архиепископията. Външните и вътрешни крепостни стени са разделяли града на Горен, Среден и Долен. На най-високата част (398 м н.в.) е построен Акропол, където се е намирал комплекса на епископската палата, която е имала подово отопление с топъл въздух- хипокаусут. В тази част е имало седем църкви. До най-голямата епископска църква се е намирала и важна базилика с фрагменти от мозайки и фрески. Този град е изграден по градоустройствен план. В строителството са прилагани всички до този момент известни познания на античното строителство. В него е бил добре организиран вътрешния живот. Имали са вода от акведукта в града, голям резервоар за вода, водопроводна и канализационна мрежа , бани и чешми.

Археологическите предмети намерени по време на разкопките се пазят в Народния музей в Белград и в Арехологическия институт на САНУ (Сръбската академия на науката и изкуството) в Белград. Царевият Град днес се смята за европейска туристическа дестинация, особено когато става дума за археологическия туризъм. За неговата туристическа стойност много повече знаят чуждите туристи, отколкото нашите, така че не ни изненадва, че всеки чужд турист, който посети Джаволя Варош пита по кой начин може възможно най-бързо да дойде до Царев Град.

Манастир Св. Никола се намира в град Куршумлия, на възвишението над устието на реките Банска и Топлица откъдето най-добре се вижда цялата стара част на Куршумлия от другата страна на р.Топлица. Църквата е строена в три фази. Най-старата част на църквата е построил Стефан Неманя, още докато е бил княз, приблизително през 1165 година и я посветил на сина си Сава. Това е била еднокорабна църква с три части за място за олтара, с купол в средата и едно малко помещение на южната страна, което е било предвидено за погребението на основателите. В западната част на църквата, по време на владичеството на Стефан Първовенчани (XIII век), е доизграден външен притвор с две високи кули, между които е сводеста веранда, вероятно по повод на установяването на Топличката епископия, със седалище в този манастир. В източната кула се намира гробница, която е била предвиена за втория основател. По време на владичеството на Крал Милутин (XIV век) доизградена е капела на северната страна.

Църквата СВ.Никола е един от най-старите паметници на монументалната средновековна архитектура при сърбите, тя е прототип от поредицата паметници от Рашката епоха. На сградата ясно се откриват външнополитическите събития и културни връзки: византийският стил (строителството от времето на Неманя е само от тухли и хоросан, както и голям трилистник на страничните стени и романските специфичности (смесица от строителство от времето на Стефан Първовенчани - с тухли и камък –кулата на запад и вестибюлът на юг.

Този манастирен комплекс с църковно здание, изглеждал е величествено до голямото преселение на сърбите през 1690 година, когато започва разрущаването му. Църквата е била изографисана, но са запазени само следи от фреските от XIV век. Останалите сгради от манастирския комплекс са разрушени. Останала е само централната част на църковното здание с ощетено кубе и една кула. Остатъкът от църквата е покрит и защитен през 1910 година. Дейностите по изкопаването, защитата и уреждането на този паметник са извършвани от 1948 до 2003 година, с прекъсвания. Днес църквата почит изцяло е реконструирана и предстои робота с цел уреждане на манастирския комплекс. Това е първия неманички манастир, в който е организирана възможност за преписването на църковни книги и писаното правило за извършване на богослужение. В този манастир Сава Неманич е благословил първия вярващ, след като Сръбската православна църква е станала самостоятелна през 1120 година.

Манастирът Св. Богородица също така се намира в град Куршумлия. Построен е близо до устието на реките Косаница и Топлица, противоположно на византийската базилика, на около 800 м надолу от Св.Никола. Този манастир е построен от Неманя и по мнението на многобройните историци непосредствено преди манастира Св. Никола, между 1159 и 1165 година и той го е посветил на своята жена Ана, която известно време е била в него монахиня и настойница. Манастирската църква е била еднокорабна, с полукръгови сводове със зидан иконостас. Изградена е върху основите на ранновизантийска църква от V – VI век и представлява усамотен пример в сръбската средновековна архитектура. Между 1451 и 1457 г. за храма се е грижила султания Мара, дъщеря на Джура Бранкович а жена на султан Мурат II, която е имала свой дворец наблизо.

Богорадичният манастир е бил активен до 1690 година, след което е имал същата съдба както и манастир Св.Никола. Според легендата, някай си зъл турчин през 18 век разрушил църквата и от този материал е направил на около 20м от нея, така наречената „Исакова“ воденица, която по-късно била отнесена от набуялата река Топлица. При освобождението на Куршумлия от турците през 1878 година е записано, че от нея е останало само още една стена от олтара с голяма врата. Едва през 1921 година църковата е очистена от бурените и са започнали археологическите дейност. Работите по консервацията са извършени през 1948 год., а по-късно църковната сграда и конаците са изкопани отчасти и проучени, а църквата частично доизградена и защитена. Местните жители наричат Св.Богородица „Петковача“ и всяка година на Велики Петък около нея се събират по няколко хилади хора, палят свещи, молят се на Бога, поставят маси с посна храна и тук обядват.

Бранковата кула представлява стена съставена от каменни редове от около 100 метра дължина и 10 метра височина. Намира се на хълма в село Рударе, което се намира по пътя Ниш-Прищина. Според историческите данни, на това място през средновековието се е намирала кулата на Бранко Младенович, баща на Вук Бранкович, затова това място се нарича „Бранкова кула“. На Бранковата кула през 2013 година е открит природен феномен, каменната стена е направена от каменни блокове триъгълни, четвороъгълни и многоъгълни блокове с правилни форми, което на първи поглед изглежда като стена направена от човешка ръка. Обаче, става въпрос за много рятко природно явление, в науката известно като „базалтови стълбове“.