Паметникът на природата „Джаволя Варош“ се намира в южна Сърбия, на 27 км югоизточно от град Куршумлия, а на 89 км югозападно от Ниш. От Белград е отдалечен на 288 км. Този природен паметник е съставен от два, ретки в света фенимена: землени фигури, като специфични форми на релефа, който в пространството изглежда много атрактивно и двата извора с много киселинна вода с висока минералност.
Тези два в света ретки природни феномена, разглеждани заедно превръщат „Джаволя Варои“ в истинско световно чудо на природата. Атрактивността на двете невижадни природни чудеса се допълват от околната природта обстановка , която около землените фигури изглежда сурово, почти мистично, а в по-широкото обкръжение живописно и облагородено, както и останките от селището, старата църква, гробището и няколкото интересни рудници.
Мястото „Джаволя Варош“ се намира под защита на държавата още от 1959 година, а от 1995 година с Разпореждане на Правителството на Република Сърбия е обявено за природна ценност от изключително значение и поставено е в Първа категория за защита като „ПАМЕТНИК НА ПРИРОДАТА“. Досега са защитени 67 ха повърхност. В момента до Сръбското правителство е изпратена молба за защита на 1014 ха.
Мястото, с чудно название „Джаволя Варош“ принадлежи към селото, също с толкова чудно име Джаке (произлиза от албанската дума „гяк“- кръв) между 660 и 700 г. от н.е., което се намира на територията на община Куршумлия. Землените фигури, или както местните жители ги наричат „кули“ се намират в две дерета, разделени от тесен водораздел, като изворните части се събират в единствена ерозирала челенка, страшно ощетена от процесите на ерозия. Деретата, също така имат чудни наименования: едното е „Джаволе дере“, а другото „Пъклено дере“.
Общо има 202 землени фигури с различни форми и размери, с височина от 2 до 15 м и с ширина от 0,5 до 3 м, с каменни шапки на върха. Те възникват като резултат от специфичния ерозивен порцес, който продължава векове наред. Фигурите се образуват, растат, променят се, намаляват се, постепенно (много бявно) изчезват и отново се появяват. Под ударите на дъждовните капки се стига до разтварянето и отмиването на подложките от земя. Обаче, материалът който се намира под каменните блокове е защитен от „бомбардирнето“ на дъждовнитие капки, от отмиването им и остава на мястото във вид на тези начални землени стълбове-фигури.
Увеличаване височината на стълбовете са помогнати от ускорената линейна насоченост на водната ерозия, която протича около тяхното подножие, извършвайки отмиване на материала. Тъй като наклона на терена на който се създават фигурите е много стръмен, вертикалната ерозия преобладава над страничната, което ускорява отмиването на материала и създаването на стълбовете.
Така възникналите землени стълбове и останалите климатични фактори (вятър, слънчеви лъчи, промяна на температурата и др.) оформят землени фигури с чудни форми и изглед, които когато по-дълго се наблюдават действуват нереално, както по отношение на формата си и размера, така и поради невероятната си статика. Изглежда невероятно, че една землена фигура в основата си широка три метра, а висока десет и повече метри на върха си завършва с дебелина от 20-30 см и като такава успява да просъществува десетилетия и векове под тежестта на каменен блок, тежък и до сто и повече килограми.
Този геоморфологически феномен е единствен в нашата държава и много рядък в света. В Европа има подобни явления в Алпите (от двете страни на планинския венец Бренер в Австрия и Италия, близо до Болцана, след това във Валериен, в областта Горна Савоя във Франция и др.) В Америка е известна „Градината на боговете“. Обаче в „Джаволя Варош“ „кулите „ са многобройни , с големи размери и значително трайни.
Другата природна рядкост в „Джаволя Варош“ са двата извора с вода с чудни свойства. „Джаволя вода“, която се намира в непосредствена близост до землената пирамида в „Джаволе дере“ е извор със студена вода с изключително с киселинен вкус (ph 1.5), с висока минерализация (15 г/л вода).
Съдържанието на някои елементи (алуминий, желязо, калий, мед, никел, сумпор) е изключително високо по отношение на обикновената вода за пиене, съответно увеличението е от 10 до 1000 пъти повече. „Червеният извор“ е вторият извор, който се намира по нанадолнище на около 400 м от първия, който е на алувиална тераса, съответно на равен терен. Той е по-малко киселинен (pH 3,5) и с по-малка обща минерализация (4.372 мг/л вода). Неговата вода поради равния терен се разлива в много тънък слой и изтича в коритото на близкия Жълт поток. Поради оксидирането на желязото, което се съдържа във водата в големи количества, създава се червена тераса с формата на ветрило, която сред природата действува много атрактивно.
Чудно изваяните, и още по-чудно подредени землени фигури, девствената природа с ерозираните челанки, водата с чуден вкус и мирис, мистичността и тайнствеността, която създават звуковите ефекти на това място докато духа вятър, са оказали влиянието си върху фантазията на местното население, за да ѝ даде названието „Джаволя Варош“, а всички тези чудни природни явления обясняват легендата, която векове наред са измисляли.
Накога отдавна тук са живели скромни, миролюбиви жители привържени към вярата си. Това е пречело на дявола, така че им приготвил „джаволя вода“ за да забравят за роднинските си взаимоотношения. Тъй като те пили от тази вода, зашеметените местни жители решили да венчаят брат и сестра.
Планът на дявала решила да предутврати фея, която според легендата до ден днешен държи под своя защито този край. Феята не успяла да вразуми сватовете и те тръгнали с младоженците към църквата за венчавка. Тя започнала да се моли на Бога, по някакъв начи да предутврати роднинското осквернение. Бог чул нейните молби, събрал небето и земята, задухал силен студен вятър и вкаменил сватовете заедно с младоженците.
350,оо дин.
Една от легендите за Джаволя Варош казва, че фигурите представляват вкаменени дяволи, които хората дълго са носили на гърбовете си, търпейки зло и неволи. Пренощувайки близо до църквата Света Петка, хората са се отървали от своите демони и те са останали вкаменени.
Света Петка помага на болните и нещастните, които посетят това място, а оттук и вяраването, че ако се докосне болното място с кърпичка и си пожелаеш нещо, а след това вържеш кърпичката за стълб, така всички (дяволски) мъки и проблеми даесто с къпричката остават в Джаволя Варош. Кърпичките остават тук 7 дни, а след това се закопават и мъките завинаги остават в земята.
© Copyright Planinka A.D.